Докато се ровех в един от любимите ми сайтове www.gizmodo.com, се замислих колко рядко някое иновационно чудо става публично достояние. Стотици 'творци' анонсират своите изобретения, като накрая бегло, но с надежда, споменават евентуално една мнооого бъдеща дата, в която тяхната концепция ще види реализация.
Редовните оправдания за невъзможност да се започне произвoдство на даден продукт вече стават абсурдни.. Като пример: 'страхотната' идея за часовник (Aurora Watches) без циферблат, а просто една зееща дупка, през която се вижда ръката е поредната полезна иновативна идея. Лазерни лъчи вместо стрелки ще показват часа. Но някъде в бъдещето... Проблемът: окосмяването по ръцете би пречело на показването на точното време. Изобретателят обаче таи надежда.. За какво? Че човешкото тяло ще оплешивее внезапно през 2012 ли?
И все пак поздравления за идеята. Нещо различно и запомнящо се, което предизвиква разсъждения. Нещо, което поне малко цели функционалност, за разлика от суши-имитиращия калъф за i-phone. No comment.
Но функционалността ли е границата между креативността и безумието? Умното за едни, безцелно ли е за други?
Няма коментари:
Публикуване на коментар