Мисля, че е време вече да драсна някой друг ред в блога ми, който от създаването си до ден днешен не може да се похвали с нова статия. Особено с толкова различна от първоначалната идея тема...
Та това, което ми даде творческа инерция тази вечер, е плебейският ми интерес към поредното ‘реалити’, а именно ‘Big Brother Family'. Дали на българите им писна да гледат разглезени ‘звезди’ и порнографски сцени (не вярвам!), или просто кризата ни накара да стъпим на БГ земята малко по-здраво, а не на червения килим, но безспорно фокусът на предаването този път бе изместен към българското семейство (веднага в главата ми изниква аналогията с турските сериали и техните патриархални ценности). Дали като аналог на сапунките на южната ни съседка, залели пазара ни напоследък, или, обратно, като съвременен антипод на ‘промотираните’ там стари семейни традиции, Big Brother Family като че ли става по-близък до българина, по-открит и честен, по-естествен. Например, в него семействата ще декларират доходите си от самото начало и ще живеят според досегашния си начин на живот. Колко истинско. И не го казвам с надсмешка. Разбира се, сценаристите ще потърсят най-яркият контраст в обществото, но не е ли това реалността?! От друга страна, мисля, че едно подобно откриване на картите, а именно бюджетът на едно семейство, е един призив всеки да живее според стандарта си. Не ни ли омръзна на всички да гледаме бачкатори в БМВ-та, които нямат пари да си напълнят резервоара... В една безсрамна държава като България, в която фолк-идеологията стои над всичко, смятам, че темата за парите – липсата, наличието и изобилието на такива – трябва да спре да бъде криворазбирана. Пояснявам – тяхната липса не е срам, наличието не е повод за оплакване, а изобилието не означава излишна показност, а просто по-висок стандарт. И няма какво да надничаме завистливо през чуждия прозорец, търсейки изгода или интрига. Време е да се научим да живеем заедно, да помагаме, оценяваме и контролираме. Е, Big Brother явно този път ще покаже, че в тоалетната всички са равни.. Нека най-накрая телевизията ни накара да се погледнем от страни – не пищящата Галка или пияните рапъри. А обикновеният човек. И най-вече той сам да огледа себе си.
Естествено, не липсва и пикантната нотка в предаването още в промоционалната му капания. „Тя беше любяща майка, примерна съпруга и ... любовница на трима съседи”. Е, без подобни интриги, гледането на предаването за семейния човек би било просто един нормален ден в неговия собствен дом. А дали? Дали този път Big Brother не иска да шокира своята аудитория, отваряйки очите им за изневери, проблеми, и т.н. Дали през 2010г. Big Brother ще успее да се превърне в социален ориентир или по-точно стимул за много хора да се изправят срещу проблемите с най-близките си? Скандалът няма да бъде пропуснат със сигурност, дано само не приеме отново изцяло негативен оттенък (така както тук си обичаме да очерняме всичко). До тук обаче имаме прогрес – нещо като че ли по-малко клюкарско, по-близко до нас и дори по-съкровено... Истината (и надежда) е, че искам да подходя с повече оптимизъм.
Това, което искрено ме радва е рекламата, която се върти по Нова, „Биг Бейби има Биг Аки”.. Тънко, тънко ни намекват колко бързо ‘съседите’ са готови да се възползват от на пръв поглед щастливия ни семеен живот, а разберат ли, че всъщност не ‘претакваме зелето’ с шок и лицемерие те потупват по-рамото с ‘Бравос, бе!’. Със сигурност още с този си старт, реалитито поражда противоположни емоции – за някои досада от семейния живот, за други - забавление с близките си, а за трети като мен, просто усмивки и очакване на предаването!
Няма коментари:
Публикуване на коментар